„Човешкият живот прилича на разказ, който има различна дължина, но важна е не дължината, а стойността му. Живее се само веднъж. Животът е скъп и неповторим дар на природата. Умира се само веднъж, но завинаги, и затова смисълът на човешкия живот е да живеем така, че и след смъртта да не умираме. Защото човекът, за да остане, за да е потребен, за да го има и след смъртта дори, трябва всяка вещ и образ покрай себе си да открие и отново да пресътвори… „
Днес ние се разделияме завинаги с нашият скъп колега и приятел Динко Николов Недев. Тихо и безшумно, скръбно и мрачно е то. Коварната смърт го отне от нашия трудов колектив, прекъсна живота му, прекъсна трудовата му дейност в момент, когато трябваше да живее и твори.
Днешният ден е мрачен за нас. Нашето училище днес е пусто. Мрачно е в душите на хората. Скръбта ни е погълнала изцяло.
Постъпва на работа като учител в Професионална гимназия „Златю Бояджиев” гр. Брезово на 01.03.1992 година. От тогава, до настоящия момент, верен на своите принципи и идеи, той тихо и кротко, с усмивка на лице даваше с пълни шепи знания на учениците. В тях той запали пламъка на родолюбие, закърми ги в български дух.
Тежко е да се разделиш с такъв човек. Тежко е да знаеш, че вече не ще го срещнеш, не ще разговаряш с него, не ще ти каже блага дума. До болка боли сърцето по загубата на такъв човек. Но гордост изпълва сърцата ни, че неговият живот не премина напразно.
Той ще бъде пример за подражание на всички свои възпитаници (както ученици, така и курсисти), които ще помнят благата усмивка на лицето му и топлия му нрав.
Тих и скромен, всеотдаен и трудолюбив – това са качества, които го характеризират като човек, от който можем да се учим.
Да бъде вечна светлата памет на Динко Недев – нашият добър приятел и колега.
От колектива на ПГ “ Златю Бояджиев“
